Pretty Little Liars RPG
Добре дошли в Роузууд. Място, където ще откриете много нови хора и много ще се забавлявате. Ако харесвате Pretty Little Liars; RPG форуми или просто форума Ви допада ще се радваме ако се регистрирате.
- Aria Montgomery.
Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 54, на Пон Окт 28, 2013 12:38 pm
Latest topics
» 3gp Femmy Permatasari Di Ruang Ganti Baju Artis Updated
Нед Юни 08, 2014 5:28 am by hollywyn

» Teoria Geral Da Administracao - Idalberto Chiavenato
Съб Юни 07, 2014 9:24 pm by vayreche

» Foxit Phantom Business 6.0.2 Keygen
Съб Юни 07, 2014 7:20 am by hollywyn

» Cewek Cantik Banget Bugil
Пет Юни 06, 2014 7:00 pm by hollywyn

» Captain Claw Game 240x320
Пет Юни 06, 2014 8:47 am by hollywyn

» Unlocker 1.9.0
Чет Юни 05, 2014 4:42 am by vayreche

» LibO 3.3.2 Win X86 Helppack Sr
Пет Май 30, 2014 3:56 am by vayreche

» Ultimate Facebook Md5 Decrypter Serial Rar
Чет Май 29, 2014 8:52 am by hollywyn

» Heart On Fire Screensaver 2.20.019 - Feel Romantic With Silky Smooth Burning Heart O
Чет Май 29, 2014 3:09 am by hollywyn

Екип.

Aria Montgomery.

Athens.

Елена Гилбърт

Себастиян Клейтън

Ейприл Джоунс

KFC

Go down

KFC

Писане by Aria Montgomery. on Нед Юни 24, 2012 6:21 am


__________________________


But wait, now how long could this take?
It’s hard to find a man,
When you’re gone before he wakes.
They say it’s hard to achieve
But can’t a girl believe?



Is there somebody who still believes in love?
I know you’re out there
There’s got to be somebody
I search around the world
But I can’t seem to find
Somebody to love


avatar
Aria Montgomery.
Admin

Брой мнения : 158

Вижте профила на потребителя http://prettylittleliarsrpg.forumotion.biz

Върнете се в началото Go down

Re: KFC

Писане by Alexandra James on Нед Юни 24, 2012 2:33 pm

Днес времето беше прекрасно. Това значеше, че днес Александра цял ден щеше да е навън. Не обичаше лошото време. Имаше чувството, че се пренася в свят, в който всеки момент някой може да ти изскочи от килера, да те сграбчи и да пречупи врата ти. Не, лошото време изобщо не беше фаворит на Алекс. Тя си предпочиташе топлото слънчево време, придружавано с усмивки на много от лицата по улицата и зареждащо всеки около Лекса с позитивно настроение. Което я караше да се усмихва.
Тя излезе от стаята си и, докато минаваше по коридора, съвсем случайно погледа 'и попадна над стенния часовник, но не обърна голямо внимание. Върна погледа си на коридора и влезе в една не много голяма, но не и малка стаичка, която наричаше гардеробна. Там, където бяха всичките 'и дрехи или по - голямата част от тях. Остави отворено след себе си, отиде до големите френски прозорци и дръпна копринените завеси. Слънцето веднага се намести в стаята и слънчевите лъчи станаха още по - големи щом брюнетката отвори прозорците. Усещаше се лек, приятен вятър, който си играеше със завесите и косата на Лекса, докато стоеше до прозорците.
Беше се облякла вече, но искаше да смени тоалета, защото с него завираше. Съблече джинските и блузата с къс ръкав, облече къси панталонки и потник и излезе от гардеробната, след което и от къщата. Заключи външната порта и закрачи бавно по улиците, наслаждавайки се на приятния ден и всички глупави хора, които решаваха драмите си по улиците. На няколко пъти се изкикоти след като бе станала свидетелка на няколко странни и доста забавни постановки от Drama Queens, но през повечето време се опитваше да се сдържи и да не привлича излишно внимание над себе си. В момента просто се наслаждаваше на странното мислене и логиката на хората, които спореха по улиците и се правеха на изкупителните жертви, което за Ал наистина бе забавно. А и много от децата по улиците, на път към някое от мола, накъдето се бе запътила нашата брюнетка, правеха доста забавни физиономии, опитвайки се да имитират всеки един, за който се сетиха.
Александра поклати глава и обърна погледа си към напред към пътя. Подсмихна и се и продължи да ходи по улиците, като често хората се обръщаха след нея, защото привличаше вниманието към себе си благодарение на галантната походка, погледа и невероятно сладките платформи, които си бе взела от един магазин наблизо преди три дни. Да, имаше вкус. Можеше да не се облича по първа мода, но определено заслужаваше похвали за стилно обличане.
Най - накрая стигна до мола и веднага се запъти към най - близкото заведение за хранене, защото умираше от глад. Все си набързо нещо и се обърна към масите отсреща на кафенето. За жалост почти всичко беше заето. Имаше няколко маси, на които седяха само по един човек и Александра се приближи до най - близката, на която се бе настанил един мъж.
- Извинете - каза тя, като спечели вниманието му и той се обърна към нея. - Мястото до вас свободно ли е? - усмихна се.
avatar
Alexandra James

Брой мнения : 19

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: KFC

Писане by Себастиян Клейтън on Пон Юни 25, 2012 10:27 am

Не можех да приема новият град,обстановката и всичко останало,което ме обграждаше.Мразех да съм новака,но трябваше да го приема.Това беше за доброто на всички.След тези 4 години,трябваше да започна своето ново начало,защото аз самият имах нужда да се отърся от това.
Спах през почти цялото време в самолета,като до мен седеше един дърдорко,затова бях сложил слушалките в ушите си и ги бях усилил докрай,но в самолета не се чуваше.Пътувах в първа класа и обслужването бе на ниво,особено уискито с лед,сипано в чашата ми за сок,благодарение на чаровната усмивка,която пратих на стюардесата.Отпивах по една голяма глъдка на 15 минути и затварях очи,като се облягах на седалката си.Бавно премислях нещата,като за последно.Мислех това да е последният път в които си спомням за онзи град.За Анабела,катастрофата,и онази случка.Представях си,че облаците,които задминаваме са спомените ми.Бавно се унасях в съня,докато не пристигнах в новият град.На летището сложих слънчевите очила и задърпах куфара си след мен,като излязох от сградата и побързах да си хвана някое от такситата паркирани отпред преди всички да са се втурнали към тях и да трябва да се прибирам след 2 часа.Достатъчно ми бе да седя в самолета.След като се качих и сложих куфара си в багажника подадох едно бяло листче с адреса на шофьора,където трябваше да ме закара.Там се намираше новата ми къща.Той беше стар,около 45 години,дебел,с мустаци и бяла коса,а в колата имаше само закачено едно кръстче.Докато пътувахме гледах през прозореца перфектно подредените една до друга разнообразни къщи,с обичайните бели огради.Дали и тук щях да си намеря белята?Това беше единственият ми въпрос,който си задавах.Аз умеех това и бях дори професионалист в намирането на проблеми.Единственото,което можех е да направя е да се постарая това никога да не се случи.Но..никога не казвай никога.Когато пристигнахме пред постройката от 3 етажа и просторен двор,платих на шофьора,като му оставих добър бакшиш,а той се обърна,като се усмихна и благодари.Слезнах от колата и отворих багажника за да си взема черният куфар и тръгнах по каменната пътека до входната врата.Огледах се наоколо и влязох,като стоварих куфара на средата на всекидневната и побързах да си запаля една цигара.Облегнах се на дивана и не спирах да се оглеждам за пореден път.Издишвах бавно дима от цигарата и след като я загасих,качих багажа в спалнята по извитите стълби и влязох да се изкъпя.Хвърлих си един бърз студен душ и увих една бяла кърпа около кръста си,докато избера дрехи да се преоблека.След,като бях готов,взех само телефона си и ключовете от къщата.Видях,че имам едно пропуснато повикване от Хари.Един приятел от Ню Йорк,но не му звъннах,а изтрих обаждането.Разхождах се по центъра,докато не видях мола пред мен.Не беше любимото ми място,но имаха хубава храна и кафе,или поне в KFC.Влязох като застанах на касата и когато доиде моят ред си поръчах един сандвич и кола.Когато се огледах за някое свободно място,имаше само едно и побързах да седна.След като оставих ключовете и телефона на масата започнах да ям.
Изведнъж едно момиче се приближи и попита дали мястото е свободно.Аз тъкмо бях приключил със сандвича и пиех само от колата.
-Да.Разбира се.Заповядайте.-Отговорих и,като се усмихнах и посочих стола срещу мен.

__________________________

______

Sleep Less And Dream More

______




Who said nights for sleep?


avatar
Себастиян Клейтън

Брой мнения : 62

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: KFC

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите